На 2 май ДНК експертиза доказа, че Велико Минков е баща на второто дете на Габриела Пеева, която е обвиняема за убийството на законния си мъж Пейо Пеев. От тази дата бившият депутат вече редовно вижда сина си, който по документи още се води дете на убития Пейо Пеев. Делото за родителските права в Бургас все не е приключило, но Минков прави планове за бъдещето заедно с наследника си. Строи къща до Русе, планира ясла, детска градина и училище за малкия.
Пред „24 часа“ той разказва как минават дните му с 8-месечното бебе, което вижда в дома на родителите на Пейо Пеев, говорил ли е с Габриела след пускането й под домашен арест, както и за отношенията на Красимира Трифонова с децата преди бруталното престъплението.
– Г-н Минков, синът ви е при родителите на убития Пейо Пеев. Колко често го виждате и как се грижат те за него?
– Откакто излезе ДНК експертизата на 2 май, с която беше потвърдено, че аз съм баща на 8-месечното бебе на Габриела, не спирам да го виждам. Вече близо три седмици прекарвам не само сутрините и обедите си със сина ми, но дори и вечерите. Изключително често оставам да спя при родителите на Пейо, защото не искам да се отделям от детето си. В първите дни близките на Пеев искаха да са сигурни, че мога да полагам адекватни грижи за малкия. Разбирам ги, защото те са отговорни хора, които обожават и двете дечица. Затова ме наблюдаваха известно време, докато се уверят в бащинските ми способности, както и в това, че намеренията ми да обгрижвам малкия са чисти. Виждаха ме как сменям пелени и как приготвям кашичките му. Пюрета не му купувам, защото не мисля, че тези, които се продават във веригите магазини, са достатъчно здравословни. Вечер аз правя млякото на сина ми. Говоря му, пея му, не спирам да го прегръщам и целувам. Не отделям очите си от него, докато спи. Имам усещането, че дори се радва да ме види, въпреки че все още е бебе. Сякаш привикна с факта, че когато съм в дома на Пееви, аз съм човекът, който го носи навсякъде на ръце. Нетърпелив е и протяга ръчички. Иска да привлича внимание, за да го взема веднага. Изградихме добра връзка за краткото време, което сме имали до момента.
– Според вас трябва ли децата да общуват с майка си Габриела предвид обстоятелствата, че е обвиняема в убийство, и как ще бъде най-адекватно това да се случва?
– До момента няма експертизи, които да са опровергали, че Габриела не е заплаха за здравето и живота на децата. Самата тя на заседанията казваше, че психическото здраве е влошено. То беше влошено и преди убийството на Пейо Пеев. Представил съм данни на отдел „Закрила на детето“, както и на прокуратурата, които показват, че чрез нейните действия е била заплаха за момчетата дори и в миналото. Не само за моето, но и за двете. Имаше и директни заплахи, които не мисля, че детето ми един ден трябва да чете в пресата. Затова няма да ви ги казвам. Говоря за закани, че ще извърши нещо. Пейо ми е споделял, че в седмиците преди сключването на брака им тя е планирала действия, които са могли да доведат до това детето ми да не е живо днес.
– Търсила ли ви е Габриела след пускането от ареста?
– Аз правих опити да се свържа с нея, но през медиатор. До момента – без успех. Преди да излезе под домашен арест, имаше склонност да се говори с нея, но след това няма такива изгледи. Никой от близките не се интересува как са децата. Тя не ме е търсила, за да ме пита за тях. Подчертавам, че през цялото лято и есента, след като Габриела роди, аз съм поддържал контакт с нейната баба и с леля. Те бяха на моя страна за това, че аз трябва да бъда вписан като баща в акта за раждане. Между другото, Габриела и Красимира бяха изолирали баба Тона и Светлана (сестрата на Красимира – бел. ред.) от живота на децата. Точно тези две жени необяснимо за мен в момента нямат желание да комуникираме, както преди. Бабата на Габриела, която присъства на всички заседания, до 1 януари тази година не беше виждала бебето. Габриела твърди, че точно тя щяла да се грижи за малкия. Пейо лично ми разказваше, че те са принуждавали него и Тона да подписват фалшиви свидетелски показания, за да ме очернят по делото за бащинството. В момента пред социалните се лъже ужасно и системно, че лелята ги била отгледала, за да ги вземе при нея.
– Какво ще правите с детето, ако Габриела бъде оправдана?
– Вече съм пуснал до „Закрила на детето“ и прокуратурата тези нейни действия и намерения, които са представлявали заплаха за здравето и живота на децата. Докато компетентните органи не проверят дали психичното състояние все още предразполага към такава опасност за децата, аз не подкрепям те да осъществяват контакт с нея. Тоест не желая да бъдат под нейните грижи, които назад във времето са се утвърдили като тормоз и агресия.
– Какви бяха впечатленията ви за майката на Габриела – Красимира? Как се отнасяше тя с по-голямото дете?
– Ако разкажа всичко за Красимира пред психиатър, много бързо той ще направи картина на поведението . През 2020 г. аз прекарах 3-4 вечери с нея в София. Случи се около посрещането на новата година. Бяхме само двамата в апартамента й. Чувствах го като конкурс за кандидат-зет, който иска да бъде човекът до дъщеря . Тогава обширно обсъждахме всякакви философски теми. Нещо, което запомних, беше, че тя тогава каза: „По-добре човек да няма деца, защото те пречат за неговото развитие“. Допълни, че точно с това разбиране се опитвала да възпитава и дъщеря си Габриела. Възпитанието се е изразявало в много скапващи психиката методи и набези към Габриела, когато е била бременна с първото, а след това и с второто дете. Това ще го потвърдят и свидетели, но по-нататък. Сестрата на Красимира ми е споделяла, че големият страх бил да не прекара старините си сама. Затова целенасочено и системно разваляла отношенията на Габриела с мъжете, за да може дъщеря й да остане до нея, докато почине. Относно държанието й с децата, аз си спомням конкретен момент от лятото на 2022 г., когато бяхме заедно с Габриела, по-голямото дете, което е от Пейо, както и сестра ми с племенниците. Габриела се отдалечи за малко от нас, а Красимира се опита да го доближи, но детето странеше от нея и казваше: „Не искам да си играя с теб“. Него го беше страх. Очевидно беше притеснено и студено към баба си. Тя със сигурност е вменяема, но има психопатски черти в характера си.
– Като самотен баща ще можете ли да се грижите за сина си и ако го получите, ще запазите ли контакта му с братчето му?
– Никога няма да прекъсна контакта между тях. Аз съм човекът, който насърчава те да се сближават още повече. По-голямото си играе с братовчедите си, които са на неговата възраст, но в същото време гледаме да го включваме и в игрите с братчето му. Привързани са. На голямото дете му е ясно, че са с различни бащи. Когато синът ми порасне, ще му обясня ситуацията. Не бих скрил нищо. Относно това дали мога финансово да се справя – аз съм IT специалист, програмист, занимавам се с криптовалути, с 12 г. опит до момента. Работата ми е от вкъщи и е добре платена. Имам подкрепа от сестра ми и майка ми. Готови сме във всеки един момент да поемем грижите за сина ми и да заживеем с него в къщата, която сега строя в близост до Русе.
– Докъде стигна делото за родителство?
– Аз няма да се откажа, докато и по документи детето не ми бъде дадено, за да полагам изцяло грижите за него. Делото беше отложено за след месец заради иск на Габриела то да се гледа не в Бургас, а в София. В последния момент тя пожела да се гледа в Софийски градски съд, след като вече беше изтекъл срокът. Законът по принцип казва, че такъв отказ делото да бъде местено в Софийски градски съд може да бъде обжалван пред Апелативния съд, но това нещо ще забави излишно следващо заседание. Битката ми не е приключила.