Застрелват Императора през 1995 г. в мерцедеса му на път за ресторант „Мираж“, смятан е за най-могъщия криминален тартор на неговото време
Васил Андреев Илиев, известен и като Императора, е основател и президент на застрахователната империя „ВИС“. Той е по-голям брат на Георги Илиев, видна фигура в организираната престъпност в България, който оглавява впоследствие „ВИС“ 2.
Императора е считан за най-могъщия гангстер на Балканите за своето време. Престъпната кариера на Васил Илиев стартира от младежките му години, но реално започва, когато среща Иво Карамански в Чехословакия.
Карамански е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. Нещата са Императора в началото не потръгват, защото е арестуван заедно с ъндърграунд героя Дробеца и лежи 2 месеца в чешки затвор. Илиев е обвинен в грабеж, но така и не успяват да го докажат и е освободен.
След като излиза от затвора, босът на „ВИС“ е принуден да напусне Чехословакия и през 1988 г. заминава за Унгария, където, заедно с Иво Карамански, крадат коли и правят измами с валута, злато и каквото се сети човек.
Разделението е скъпо, екипната игра – успех, за „24 часа“ е чест да разказва за Достойни хора
През 1990 г. се завръща в България. Тогава Васил Илиев дава старт на една от най-големите престъпни организации на Балканите. През 1991 г. Императора основава „ВИС“ (Вярност, инвестиции, сигурност), като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв. дава Пламен Тимев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин, Пенчо Младенов, Антон Боянов, Веселин Йотов и братът на Васил – Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с рекет и изнудване под формата на охрана на обекти и кражби на автомобили. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва с началото на югоембаргото. Едновременно с това Васил Илиев прохожда в бизнеса с дискотеки, като открива няколко по Южното Черноморие, които после са поети от Георги Илиев.
Югоембаргото обаче става голям източник на печалба за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. От нелегалното прекарване в Сърбия на петролни продукти борците печелят милиарди. След този период новата компания „ВИС-2″, която е поета впоследствие от Георги Илиев-Главния се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли, като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с „ВИС-2″. Персоналът на групировката надминава 5000 души. „ВИС-2″ стават монополисти в застрахователния бизнес.
Убийство и погребение
Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и мрачна улица „Никола Каменов“ в софийския квартал „Гоце Делчев“. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж“.
Стрелците са били поне двама. Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч. Зад престъпния бос карат трима от бодигардовете му, возещи се в червен „Сеат Толедо“. Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са тежко въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.
При полицейския оглед на местопрестъплението става ясно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.
Погребението на основателя на ВИС е на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като Васил Илиев е погребан с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител“. Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целият град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие.
Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти“, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „Додж“, ескортиран от две лимузини. Ковчега носят най-близките съратници на Васил Илиев, а сред тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров-Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения.
На погребението присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ 94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев-Маджо, който по това време е в софийска болница.
Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев ученик от 73-то училище в София открива едно от оръжията, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги“, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия или Хърватска.
И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топкриминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.
В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролнопропускателен пункт Стрезимировци, през който не могат да минават контрабандни петролни „кервани“ на СИК. Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбският мафиот Сретен Йосич. Именно през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби или хървати. В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото“ застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за сигурността си.
Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват награда за информация в ъндърграунда, стимулирани са и разследващите полицаи. Висаджиите нямат късмет, както и ченгетата, В крайна сметка разследването приключва, а убийците и да бъдат намерени давността на престъплението изтече отдавна.
