Христо Ковачки в интервю: Целият свят изпитва недостиг на електрическа енергия, подкрепям ядрено гориво и реактори от САЩ

– „Атоменергоремонт“ от години прави ремонтите на АЕЦ „Козлодуй“ и би трябвало добре да познавате централата. Познавате ли двамата бивши директори на АЕЦ-а – Иван Генов и Александър Николов, които бяха санкционирани по закона „Магнитски“ от САЩ заради корупция и прокарване на руски интереси?

– Познавам ги в качеството им на бивши директори на АЕЦ „Козлодуй“. Не съм имал близки контакти с тях. „Атоменергоремонт“ осъществява ремонти по оборудването на АЕЦ „Козлодуй“, а не доставки на резервни части и на свежо ядрено гориво.

– Смятате ли, че мотивите на САЩ са основателни? Има ли корупционен натиск в АЕЦ „Козлодуй“?

– Аз лично нямам информация дали има налице корупционни практики и корупционен натиск в АЕЦ „Козлодуй“.

– Една от тезите за санкциите е блокирането на процеса по диверсификация на руското ядрено гориво с американско. Смятате ли, че това е така? Все пак договорът с „Уестингхаус“ бе подписан в края на 2022 г. след смяна на ръководството на АЕЦ „Козлодуй“.

– Процесът на диверсификация е най-добрата и логична стъпка за гарантиране както на националната енергийна сигурност, така и на надеждни доставки на свежо ядрено гориво. „Уестингхаус“ е наложена високотехнологична компания с отличен имидж и считам, че договорът с подобна надеждна компания ще окаже ползотворно влияние за българската енергетика.

– Чисто технологично има спорове доколко постижима е диверсификацията на руското гориво през 2024 г. Какво смятате Вие?

– Диверсификацията на горивото, използвано в АЕЦ „Козлодуй“, е напълно постижима. Тя е въпрос на добра организация. Но освен въпроса с диверсификацията на използваното от АЕЦ „Козлодуй“ ядрено гориво, е ключова и диверсификацията на доставките на природен газ.

– Според Вас ще има ли проблем с горивото за АЕЦ „Козлодуй“, ако се стигне до европейски санкции срещу руската ядрена енергетика, особено на фона на вече подписаните договори с „Уестингхаус“ и „Фраматом“, както и при налично в централата руско гориво?

– Този процес трябва да бъде извършен плавно, прецизно и с много внимание в следващите 1-2 години. Пълната му реализация означава пълна смяна на руското ядрено гориво. Изборът на американското ядрено гориво е стъпка в правилната посока.

– Как би стоял въпросът с техническата поддръжка на ядрената централа, ако се стигне до санкции на ЕС срещу „Росатом“?

– Има опасения, че няма да имаме резервни части за централата. Считам, че както се сменят доставчиците на ядрено гориво, така и доставките на резервни части трябва да следват същия път. Доставките на резервни части трябва да бъдат дублирани за някакъв период от време. Не смятам, че това би бил прецедент в Европа. Има достатъчно натрупани знания, опит и технологии.

– Много бизнесмени в България имат притеснения да не попаднат в списъка „Магнитски“. Вие сред тях ли сте?

– Не, нямам подобни притеснения.

– Извън темата за АЕЦ-а и санкциите. България като че ли е на път да се откаже от Плана за възстановяване и устойчивост заради въглищните централи. Вие кое подкрепяте – реформи или запазване на въглищата?

– Единственият надежден резерв, на който можем да разчитаме поне в обозримо бъдеще, са въглищата. Ако процесът на диверсификация се забави по технологични причини, именно въглищната енергетика ще ни избави от възможна енергийна криза.

Реформите в енергетиката ще отнемат дълго време. Считам, че реалният хоризонт за цялостно преструктуриране на българската енергетика е 2035-38 г.

Ако българската държава бъде убедителна в преговорите с Европа, ще постигнем така важното удължаване на сроковете за премахване на въглищата, както и запазване на финансирането.

– Докога въглищните централи ще са конкурентни на пазара на електрическа енергия?

– Целият свят изпитва недостиг на електрическа енергия. Намаляването на дела на петролните продукти, използвани в индустрията и транспорта, означава и значително увеличаване на търсенето на електрическа енергия.

Преди да бъде изцяло извършен преходът от въглища към нискоемисионни горива и възобновяеми източници, е добре да запазим въглищата като резерв. Колкото и да не се хареса на много скептици, въглищата са национален ресурс, благодарение на който не само имаме достатъчно електрическа енергия, а и ни осигуряват достъпни цени на електрическата енергия, тъй като не се налага да ги внасяме, както е с ядреното гориво и природния газ.Относно конкурентността на въглищата нека обясня, че цената на въглеродните емисии и цената на енергията са в пряка зависимост.Първият сигнал, че въглищата вече не са необходими на пазара, ще се появи, когато въглеродните емисии станат многократно по-скъпи от електрическата енергия.

– ТЕЦ „Бобов дол“ инвестира в голям соларен парк и мисли за зелен водород. Това ли е пътят за енергийна трансформация?– Да, това е стъпка за осигуряване на бъдеще за една въглищна централа и недопускане десетки хиляди енергетици и миньори да останат без работа след закриването на въглищната енергетика. Но трябва да е ясно на всички, че не можем да разчитаме на 100% на ВЕИ в енергийния микс. Необходими са базови мощности, каквито в момента са ТЕЦ-овете на въглища и природен газ и АЕЦ. Следим тенденциите и останалите енергийни експерти са на същото мнение.Считам, че най-доброто решение за осигуряване на базови мощности е да инвестираме в нови ядрени мощности и затова подкрепям изцяло развитието на проекта за строителство на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ по технология като тази на „Уестингхаус“. Това е най-добрият вариант да бъдат заместени въглищата и редом със строителството на ВЕИ-та да се подсигурят и така важните базови източници на енергия.

– Отказахте ли се вече от политиката?

– Никога не съм се занимавал директно с политика. През годините неведнъж съм споделял своите политически възгледи, но сега дори нямам време за това.

– Какви са отношенията Ви със Стефан Янев и партията му „Български възход“? Говори се, че го подкрепяте, макар и непряко.

– Не познавам Стефан Янев. Ако партията му защитава енергийна политика за независима диверсификация, за плавен преход на въглищната енергетика и отстояване на националния интерес в енергетиката, би могъл да разчита на моята симпатия. Така, както и всяка друга политическа сила, която има тези виждания за развитието на енергетиката.

Христо Ковачки е сред най-ключовите фигури в българската енергетика – макар и непряко, той е свързван с големи въглищни ТЕЦ-ове и търговци на ток, както и с ремонтната компания на АЕЦ „Козлодуй“. 

Автор на интервюто: Ивайло Станчев, Капитал